Осмели се да….

Всичко започна от тук:

http://www.prikazno.com/2012/02/13/napravi-si-sam-chai-s-iznenada/

Когато видях тези симпатични пликчета с късметчета за чай, си помислих не мога ли и аз да направя нещо подобно за подарък за Павелов ден. И както всички знаят за моята диагноза „ Когато ми е лесно, не ми е интересно”, реших да направя подарък, който се състои от кутия за чайчета, с разделения, в които да има сто чая, които да съм брала и бъркала, всеки чай да бъде в малко пакетче, което да съм ушила и към всяко пакетче да има връвчица, която да го свързва към пликче с късметче.
И така се захванах да правя подарък изненада.

Ето и пробна инструкция.
Нужните материали са:
Стар календар
Плат американа
Шперплат
Панти
Латекс
Акрилни бои
Билки
Подправки
Силикон
Нужните инструменти са:
Ножица, линия, молив, перфоратор и нож за пликчетата
Ножица, шевна машина и конци за торбичките
Зеге, клещи и отверка, пистолет за силикон, мече за латекс и четки за боите за кутията
Започнах с пликчетата.
Като начало изрязвате 100 пликчета.
Използвате някой стар календар, за да стане по-пъстро и весело или каквато и да било хартия по ваша преценка.

Заготовката за пликчетата

Следващата стъпка е сгъването на изрезките. За да не се отварят пликчетата и да изпадат късметчетата, правим срез по пунктираната линия и подмушваме капака на плика. С перфоратор се правят отворите, за които после се връзва конецът към пакетчетата.
Така вече имаме сто готови пликчета 🙂

Продължаваме с късметчетата. Лично аз, за по-голяма заигравка, реших, че вместо конвенционалните късметчета, ще си измисля предизвикателства. Реших да бъдат 99 „Осмели се да….”. Ето и част от тях:

Първоначалната ми идея беше да изпием с Павел заедно тези 100 чая и той да има 50 предизвикателства, а аз 49. Едно от пликчетата да оставя празно, което да бъде моето 50-то и той да ме предизвика. Но то трябваше да бъде отделено и да знаем, че това е последния мой чай, но поради голямата доза разсеяност от моя страна, го омешах с другите и му изпуснах дирята…така че това ще бъде просто един спокоен чай без да се налага да целуваш жаба, примерно 😉
И така, измисляме 100 късметчета, предизвикателства, или каквото там ни хрумне. Пишем ги на ръка, на компютър, на китайски или както там си искаме. Режем, сгъваме и слагаме във всяко пликче по една такава хартийка. После, в отвора от перфоратора, слагаме конеца. При добро желание, връзваме и по едно мънисто, с което после може да стане отделянето на различните видове чай, както аз подходих. И така вече имаме готова едната част от подаръка 🙂

Следва направата на кутията:
Сдобиваме се с шперплат, зеге, чук, клещи и доста голяма доза търпение. Започваме с оразмеряване на кутията. Тук се случи голяма доза импровизация. Започнах от отделното гнездо за чай, на което му прецених размерите като за едно пликче, т.е 3х4 см. с дебелината на шперплата 0,5 см се получават някакви приблизителни размери за кутията 40х50 см.  Не мога да бъда съвсем точна, тъй като зегето беше доста криво (Не, Не, Не! Зегето беше криво, да не кажете, че аз съм била крива) и кутията беше на няколко пъти преоразмерявана и дорязвана (тук аз съм крива със сметките), но в края на краищата стана нещо кутие-образно.
Като за начало реших да направя вътрешната част или тъй наречената решетка.

Трябват ви девет изрязани летви от дългите и девет от късите (малии какво обяснение). Тези девет си ги оразмерявате, начертавате, режете и после с голям зор и борба сглобявате. Тук разбрах смисъла на фразата

„ Ако не става с чук, вземи по-голям чук” 😉
И в края на краищата имате нещо като решетка.

После й правите и външната част, като е важно външните стени да бъдат по-високи от вътрешните, за да може да се затваря нормално кутията. Следва залепване със силикона на долен капак, четирите страници и решетката. За горен капак използваме отверка и двете пантички и така го закрепваме за задната страна и ТАДААМ имаме готова кутия 🙂
При добро желание, ако още ни е останало такова, боядисваме кутията, рисуваме, украсяваме и я правим така, че като се отворя да казва „Честит Имен Ден, Павка”. На мен желанието и ентусиазма ми стигнаха до боядисваме и рисуваме (малко) 😉

Следваща стъпка е да напълним кутията. Тук влизаме в ролята на магьосничка. Брали сме билки, сушили сме ги, яли сме портокали и грейпфрути, сушили сме им корите, пазарували сме разни подправки с цел готвене и ги вадим и тях и се започва тъй нареченото вещерство.

Изчистваме билките и ги смесваме по наше осмотрение. Лавандула с мента, джинджифил с портокалови кори, мащерка с канела и т.н. Всичко е въпрос на въображение и лични предпочитания.
При мен след голямото бъркане се получиха ощо 7 вида разновидности на билкови отвари.

Последното, което остава да направим, за да бъдат нещата завършени, е да напълним билковите смеси в пликчета, да ги вържем към късметчетата и да напълним кутията с тях. Сега вадим шевната машина, вадим някой подходящ плат. Аз лично ползвах американа. Имаше и опция за тензух, само че рендосаните канела, джинджифил и индийско орехче щяха да попаднат нейде из вселената на чашата, а е добре да си останат в пакетчето, все пак чаят е за пиене, не за ядене. Торбичките малко на око ги уших, но се стремях размерите им да бъдат поне подобни на тези от пликчетата с предизвикателствата.

Когато шием пликчетата, оставяме едната страна незашита. През нея пълним билковите смеси, мушваме конецът от пликчето и зашиваме и така имаме готово едно завършено чайче. После нареждаме чайчетата в кутията и подаръкът е завършен! УРА!

Advertisements