Търсачите на Маслен Нос

Преди доста време бях чула за местенце наречено Маслен Нос. И тъй като го записах в тефтера под графа „да се провери“ решихме с Биби да си спретнем приключение в тази посока.

Ставане в пет. Стягане на багаж (както винаги в последния момент). Илизам по изгрев слънце – София ни изпраща с красива гледка…

Изгрев на НДК

Бързо кафе и газ към магистралата. След големи двуумемения кой автобус да хванем, за да излезем от този ужасен град успяваме да се измъкнем и след четири бързи стопа се озоваваме в Приморско. А Приморско, като един класически курорт, гъмжи от туристи, чалги и всякакви ужасии. Идеята е да се евакуираме максимално бързо, което се оказва доста трудна задача, тъй като никой не е и чувал за място Маслен Нос, та камо ли да го знае къде е. Следваме инструкциите на приятели и познати да хванем пътеката, която е максимално близо до морето, но уви – заграждения и частна собственост.

Частното кейче при частната собственот

След известно драпане по скалите стигаме до логичния извод, че Маслен Нос за този ден остава само блян. Избрираме  да спим на плажа на резиденцията.

Биби скрита в колоните на резиденцията

На плажчето и там приключения – ГИГА чалга купон в съседното заведение и психо строящ мостове в морето. Поне лунния изгрев се виждаше и красотата беше неописуема.

Нощта мина спокойно. Ставане пак по изгрев слънце, кафета, отнесени приказки, запознанство с психопата от предишната вечер и с нови сили потегляме да търсим заветното място.

Разходка с лодка по изгрев слънце

Този път решаваме да пробваме друга пътека. По едно време пред нас изникна старо Странджанско светилище, където хората си оставят парцалки с цел изчистване от лошата енергия. Закичваме по нещо, следват ритуални танци около дървото и  вещерски заклинания.

След около два часа ходене през гората стигнаме мястото. Определено си заслужаваше усилията и нервите – малко плажче с бели начупени миди, кристално синя вода и най-важното БАРЧЕ, където продават вода.

На плажа на Маслен Нос

Барманите са изключително отзивчиви и ни разказат за всички интересни места в района. Споделяме за нашето откритие- светилището с парцалките – но романтиката ни бива разбита, тъй като се оказва, че това не е онова, а си е най-обикновена маркировка на дървосекачите.

На плажа има на свобден достъп плавници и маски, с които може да се вдият близкопотъналите кораби и лодки.  Шезлонзи и чадъри също могат да се ползват без заплащане, стига да няма резервация за тях. С една дума ИДЕАЛНО.

Следват плацикане,  печене, но след като пристигат пълчищата хора решаваме да видим местата за бивакуване. От другата страна на носа се оказва пълна дивотия, без помен от цивилизация и човешка дейност.

Дивото крайбрежие

Правим бивак в горичката и се отдаваме на заслужена следобедна почивка.

Като се разхлади се връщаме пак на барчето.  Спокойствие цари в района. Само разни мацорани се разхождат необезпокоявани.

Когато кучетата ги няма котките пируват

Разменяме по някоя и друга приказка  с хората от бара и тръгваме на проучвателна мисия към самия нос.

Фара на носа с лъвската глава

Слънце

Като се връщаме се засичаме с едни софийски познайници и те се присъединяват към нашия бивак. Вечерта минава в сладки приказки край огъня.

На сутринта ставам да снимам изгрева. В морето плуват делфини и всичко е като красив сън.

После компанията се разбужда и след кафета-мафета хукваме да проверим как е морето за плаж около скалите. Оказа се превъзходно ;).

Докато останалите се мятат от скалите, а аз събирам смелост спретвам една композиция с шапки.

Като се връщам в бивака сварвам Снежи и Гоги в състояние на блажено безвремие.

Гоги и делфина

Бях чувала за Беглик таш и въпреки умората от слънцето и водата с Биби решаваме (като едни истински нещотърсачи) да пробваме да открием светилището. Тръгваме от бивака и след доста ходене по разни горски пътечки и пътища го откриваме.

Черената шапчица

ВождЪ

Тарзан

По залез слънце успяваме да се доберем до лагера след кратко лутане в горите.

Трябваше да пише -" We Love You", крайният резултат - "Bob"

Последната сутрин стягаме багажа и пак следват пътчета, пътища и магистрали – този път с автобус.

Крайният резултат физически разбити и страхотно заредени  и доволни.

СЪВЕТИ ако решите да ходите на Маслен Нос:

1. Барчето работи, докато има хора, така че не разчитайте на вода денонощно. Най-добре си носете.

2. Районът е пълен с комари. Носете си нещо като антикомарин.

3. В барчето готвят, но цената на едни картофки е 4 лв, а рибите почват от 10 нагоре, най-добре си носете разни супи минутки и подобни гадости.

4. Пътят до там е дълъг и мътен.  Пробвайте да разучите преди да стигнете до Приморско, че ако разчитате на местни осведомители сте загубени.

5. Срещат се змии, сови, лисици ,котки, комари (както вече споменах) и всякакви хапещи и жилещи. Не разчитайте само на чували. Най-добре си носете палатка.

Хайде чао от мен. До следващото приключение:)

Advertisements

2 thoughts on “Търсачите на Маслен Нос

  1. Миналата година посетихме това място , но абслютно случайно. Бяхме тръгнали с единствената цел да се наслаждаваме на почивка из цялото южно черноморие и изведнъж се озовахме на това прекрасно място. След като разпънахме палатки и прекарахме една чудесна вечер на другия ден решихме да се разходим и изведнъж „….плажче с бели начупени миди, кристално синя вода и най-важното БАРЧЕ….“ . Много хубаво , че сте се озовали там и сте си прекарали чудесно 🙂 Тъй като утре отново хващаме пътя ако имате подобни предложения много ще се радвам да ги споделите 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s