Осмели се да….

Всичко започна от тук:

http://www.prikazno.com/2012/02/13/napravi-si-sam-chai-s-iznenada/

Когато видях тези симпатични пликчета с късметчета за чай, си помислих не мога ли и аз да направя нещо подобно за подарък за Павелов ден. И както всички знаят за моята диагноза „ Когато ми е лесно, не ми е интересно”, реших да направя подарък, който се състои от кутия за чайчета, с разделения, в които да има сто чая, които да съм брала и бъркала, всеки чай да бъде в малко пакетче, което да съм ушила и към всяко пакетче да има връвчица, която да го свързва към пликче с късметче.
И така се захванах да правя подарък изненада.

Ето и пробна инструкция.
Нужните материали са:
Стар календар
Плат американа
Шперплат
Панти
Латекс
Акрилни бои
Билки
Подправки
Силикон
Нужните инструменти са:
Ножица, линия, молив, перфоратор и нож за пликчетата
Ножица, шевна машина и конци за торбичките
Зеге, клещи и отверка, пистолет за силикон, мече за латекс и четки за боите за кутията
Започнах с пликчетата.
Като начало изрязвате 100 пликчета.
Използвате някой стар календар, за да стане по-пъстро и весело или каквато и да било хартия по ваша преценка.

Заготовката за пликчетата

Следващата стъпка е сгъването на изрезките. За да не се отварят пликчетата и да изпадат късметчетата, правим срез по пунктираната линия и подмушваме капака на плика. С перфоратор се правят отворите, за които после се връзва конецът към пакетчетата.
Така вече имаме сто готови пликчета 🙂

Продължаваме с късметчетата. Лично аз, за по-голяма заигравка, реших, че вместо конвенционалните късметчета, ще си измисля предизвикателства. Реших да бъдат 99 „Осмели се да….”. Ето и част от тях:

Първоначалната ми идея беше да изпием с Павел заедно тези 100 чая и той да има 50 предизвикателства, а аз 49. Едно от пликчетата да оставя празно, което да бъде моето 50-то и той да ме предизвика. Но то трябваше да бъде отделено и да знаем, че това е последния мой чай, но поради голямата доза разсеяност от моя страна, го омешах с другите и му изпуснах дирята…така че това ще бъде просто един спокоен чай без да се налага да целуваш жаба, примерно 😉
И така, измисляме 100 късметчета, предизвикателства, или каквото там ни хрумне. Пишем ги на ръка, на компютър, на китайски или както там си искаме. Режем, сгъваме и слагаме във всяко пликче по една такава хартийка. После, в отвора от перфоратора, слагаме конеца. При добро желание, връзваме и по едно мънисто, с което после може да стане отделянето на различните видове чай, както аз подходих. И така вече имаме готова едната част от подаръка 🙂

Следва направата на кутията:
Сдобиваме се с шперплат, зеге, чук, клещи и доста голяма доза търпение. Започваме с оразмеряване на кутията. Тук се случи голяма доза импровизация. Започнах от отделното гнездо за чай, на което му прецених размерите като за едно пликче, т.е 3х4 см. с дебелината на шперплата 0,5 см се получават някакви приблизителни размери за кутията 40х50 см.  Не мога да бъда съвсем точна, тъй като зегето беше доста криво (Не, Не, Не! Зегето беше криво, да не кажете, че аз съм била крива) и кутията беше на няколко пъти преоразмерявана и дорязвана (тук аз съм крива със сметките), но в края на краищата стана нещо кутие-образно.
Като за начало реших да направя вътрешната част или тъй наречената решетка.

Трябват ви девет изрязани летви от дългите и девет от късите (малии какво обяснение). Тези девет си ги оразмерявате, начертавате, режете и после с голям зор и борба сглобявате. Тук разбрах смисъла на фразата

„ Ако не става с чук, вземи по-голям чук” 😉
И в края на краищата имате нещо като решетка.

После й правите и външната част, като е важно външните стени да бъдат по-високи от вътрешните, за да може да се затваря нормално кутията. Следва залепване със силикона на долен капак, четирите страници и решетката. За горен капак използваме отверка и двете пантички и така го закрепваме за задната страна и ТАДААМ имаме готова кутия 🙂
При добро желание, ако още ни е останало такова, боядисваме кутията, рисуваме, украсяваме и я правим така, че като се отворя да казва „Честит Имен Ден, Павка”. На мен желанието и ентусиазма ми стигнаха до боядисваме и рисуваме (малко) 😉

Следваща стъпка е да напълним кутията. Тук влизаме в ролята на магьосничка. Брали сме билки, сушили сме ги, яли сме портокали и грейпфрути, сушили сме им корите, пазарували сме разни подправки с цел готвене и ги вадим и тях и се започва тъй нареченото вещерство.

Изчистваме билките и ги смесваме по наше осмотрение. Лавандула с мента, джинджифил с портокалови кори, мащерка с канела и т.н. Всичко е въпрос на въображение и лични предпочитания.
При мен след голямото бъркане се получиха ощо 7 вида разновидности на билкови отвари.

Последното, което остава да направим, за да бъдат нещата завършени, е да напълним билковите смеси в пликчета, да ги вържем към късметчетата и да напълним кутията с тях. Сега вадим шевната машина, вадим някой подходящ плат. Аз лично ползвах американа. Имаше и опция за тензух, само че рендосаните канела, джинджифил и индийско орехче щяха да попаднат нейде из вселената на чашата, а е добре да си останат в пакетчето, все пак чаят е за пиене, не за ядене. Торбичките малко на око ги уших, но се стремях размерите им да бъдат поне подобни на тези от пликчетата с предизвикателствата.

Когато шием пликчетата, оставяме едната страна незашита. През нея пълним билковите смеси, мушваме конецът от пликчето и зашиваме и така имаме готово едно завършено чайче. После нареждаме чайчетата в кутията и подаръкът е завършен! УРА!

Advertisements

Чудото Хели :)

Тук (в този пост) ще се опитам да ви разкажа за Хели или поне за Хели през моите очи.

Хелиана, което идва от Helios – бог на Слънцето е един нечовек, който пръска светлина и топлина около себе си. След като си изкарал с нея известно време,  имаш усещането, че си по-лек и имаш способността да летиш. Може би всичко това идва от факта, че въпросният човек всъщност е нечовек и по-конкретно е вълшебница:

От време на време също така получава факсове за предишния си живот и се сеща за своята недотам успешна кариера като пират (недотам успешна поради две причини : Хели не може да причинява страдание на хората и тъй като пиратите правят и това, тя от мъка се пропива и след един тежък запой  пада зад борда на пиратския кораб).

Хели има голямо сърце, в което успява да побере цялото кралско войнство и дори и Али Баба и четиридесетте разбойника.

Сред нейните хобита може да срещнете:

-да пътува

-да готви

-да пише

-да танцува

-да кара колело

-да се радва и да носи радост 🙂

В някои аспекти Хели е непукист. Въс всички останали аспекти тя е СЪРВАЙВЪР:

Хели успява да види красота дори и в концерт на Веско Маринов.

Когато си около Хели винаги може да очакваш: приключение, драма, смях и всякакъв бълвоч от емоции. Когато си около Хели винаги има много красота и чудеса!

Когато си около Хели очаквай неочакваното. И не смей да мислиш, че кецове фламбе не съществуват:

Хелка, благодаря ти, че те има!

Търсачите на Маслен Нос

Преди доста време бях чула за местенце наречено Маслен Нос. И тъй като го записах в тефтера под графа „да се провери“ решихме с Биби да си спретнем приключение в тази посока.

Ставане в пет. Стягане на багаж (както винаги в последния момент). Илизам по изгрев слънце – София ни изпраща с красива гледка…

Изгрев на НДК

Бързо кафе и газ към магистралата. След големи двуумемения кой автобус да хванем, за да излезем от този ужасен град успяваме да се измъкнем и след четири бързи стопа се озоваваме в Приморско. А Приморско, като един класически курорт, гъмжи от туристи, чалги и всякакви ужасии. Идеята е да се евакуираме максимално бързо, което се оказва доста трудна задача, тъй като никой не е и чувал за място Маслен Нос, та камо ли да го знае къде е. Следваме инструкциите на приятели и познати да хванем пътеката, която е максимално близо до морето, но уви – заграждения и частна собственост.

Частното кейче при частната собственот

След известно драпане по скалите стигаме до логичния извод, че Маслен Нос за този ден остава само блян. Избрираме  да спим на плажа на резиденцията.

Биби скрита в колоните на резиденцията

На плажчето и там приключения – ГИГА чалга купон в съседното заведение и психо строящ мостове в морето. Поне лунния изгрев се виждаше и красотата беше неописуема.

Нощта мина спокойно. Ставане пак по изгрев слънце, кафета, отнесени приказки, запознанство с психопата от предишната вечер и с нови сили потегляме да търсим заветното място.

Разходка с лодка по изгрев слънце

Този път решаваме да пробваме друга пътека. По едно време пред нас изникна старо Странджанско светилище, където хората си оставят парцалки с цел изчистване от лошата енергия. Закичваме по нещо, следват ритуални танци около дървото и  вещерски заклинания.

След около два часа ходене през гората стигнаме мястото. Определено си заслужаваше усилията и нервите – малко плажче с бели начупени миди, кристално синя вода и най-важното БАРЧЕ, където продават вода.

На плажа на Маслен Нос

Барманите са изключително отзивчиви и ни разказат за всички интересни места в района. Споделяме за нашето откритие- светилището с парцалките – но романтиката ни бива разбита, тъй като се оказва, че това не е онова, а си е най-обикновена маркировка на дървосекачите.

На плажа има на свобден достъп плавници и маски, с които може да се вдият близкопотъналите кораби и лодки.  Шезлонзи и чадъри също могат да се ползват без заплащане, стига да няма резервация за тях. С една дума ИДЕАЛНО.

Следват плацикане,  печене, но след като пристигат пълчищата хора решаваме да видим местата за бивакуване. От другата страна на носа се оказва пълна дивотия, без помен от цивилизация и човешка дейност.

Дивото крайбрежие

Правим бивак в горичката и се отдаваме на заслужена следобедна почивка.

Като се разхлади се връщаме пак на барчето.  Спокойствие цари в района. Само разни мацорани се разхождат необезпокоявани.

Когато кучетата ги няма котките пируват

Разменяме по някоя и друга приказка  с хората от бара и тръгваме на проучвателна мисия към самия нос.

Фара на носа с лъвската глава

Слънце

Като се връщаме се засичаме с едни софийски познайници и те се присъединяват към нашия бивак. Вечерта минава в сладки приказки край огъня.

На сутринта ставам да снимам изгрева. В морето плуват делфини и всичко е като красив сън.

После компанията се разбужда и след кафета-мафета хукваме да проверим как е морето за плаж около скалите. Оказа се превъзходно ;).

Докато останалите се мятат от скалите, а аз събирам смелост спретвам една композиция с шапки.

Като се връщам в бивака сварвам Снежи и Гоги в състояние на блажено безвремие.

Гоги и делфина

Бях чувала за Беглик таш и въпреки умората от слънцето и водата с Биби решаваме (като едни истински нещотърсачи) да пробваме да открием светилището. Тръгваме от бивака и след доста ходене по разни горски пътечки и пътища го откриваме.

Черената шапчица

ВождЪ

Тарзан

По залез слънце успяваме да се доберем до лагера след кратко лутане в горите.

Трябваше да пише -" We Love You", крайният резултат - "Bob"

Последната сутрин стягаме багажа и пак следват пътчета, пътища и магистрали – този път с автобус.

Крайният резултат физически разбити и страхотно заредени  и доволни.

СЪВЕТИ ако решите да ходите на Маслен Нос:

1. Барчето работи, докато има хора, така че не разчитайте на вода денонощно. Най-добре си носете.

2. Районът е пълен с комари. Носете си нещо като антикомарин.

3. В барчето готвят, но цената на едни картофки е 4 лв, а рибите почват от 10 нагоре, най-добре си носете разни супи минутки и подобни гадости.

4. Пътят до там е дълъг и мътен.  Пробвайте да разучите преди да стигнете до Приморско, че ако разчитате на местни осведомители сте загубени.

5. Срещат се змии, сови, лисици ,котки, комари (както вече споменах) и всякакви хапещи и жилещи. Не разчитайте само на чували. Най-добре си носете палатка.

Хайде чао от мен. До следващото приключение:)